Failed...

Е, пак се издъних.

Една година... почти.
Познато ти звучи, нали?

Ама че парадокс сме Ис, а?

Ти искаш да те обичат както обичат мен...

Аз искам да мога да обичам както обичаш ти.

Да, знам, ще мине. И болката ще изтече през пръстите, без дори да усетя. Ще я замени нещо прекрасно, ново, непознато...

А после какво?

Въли

Дълго време се чудех дали и как да ти го кажа.
Знам го от две седмици, когато Петя се обади разплакана.
Въли е починал преди година в Южна Африка.
Петя знае от баща му.

Аз не знам какво да кажа. И какво да мисля. Замислих се как не съм чувала Дърк от 11 октомври 2003-а. Как мейлите му изведнъж спряха, а преди няколко месеца пощата му върна писмо, че адресът вече не съществува.

Замислих се за Джон и сутринта, в която го видях да се облича за работа, усмихнах му се и му казах "Добро утро", а следобед Матрас ме посрещна с посивяло лице пред кабината.
"Здрасти Матрас, какво става?"
"Не знеш ли? Джон е мъртъв."
"Стига, Матрас, не се бъзикай за такива неща!"
"Сериозен съм. Джон е мъртъв. Обесил се е..."

Какво става с тези момчета, Ис... Въли се е отровил с газ. Джон се обеси. Къде са Дърк, Яко, Рус, Тоби и другите не знам...

Те превърнаха шест месеца от живота ми в истински филм - с купоните, тревата, смеха, секса, God's Kitchen, историите и уроците по африканс. Твоят и на Петя също.

Двама от тях вече ги няма. И аз не съм убедена, че искам да знам как са другите.

Предпочитам да вярвам, че Дърк е още там пред първата кабина в лагера, държи чаша бира, слуша Iris и под въздействие на джойнта не спира да повтаря: "That's life, baby. You won't be here tomorrow, but you'll always be my babe, cause my tears wet your pillow and your shoulder last night."

Не искам да знам къде е. Или какво прави. Или дали още си спомня нашето лято.
Искам само да знам, че го има.

Ледени цветя...

Виждала ли си замръзнала гора? Аз видях миналата седмица. Връщахме се с нашите от Разлог (един от братовчедите ми се ожени:) и минахме през Беклемето. И виж какво видяхме там:


Замръзнали треви и цветя, ледена коприва... Беше много красиво.

Местата

В Троян съм си за една седмица и правя много снимки:)
Преди няколко години, май две, една Коледа седнах да ти пиша писмо. Може да се опитам да го изровя и да ти го изпратя дори, трябва да е тук някъде из кутиите.
Бях тъжна, сигурно заради мрачното време и защото и двете с Веси ви нямаше. Бях си в Троян пак за няколко дни и вечер се разхождах по нашите места - игрищата в училище, цетъра в "Офиса" пред "Искра"-та, герана пред вашия блок, в градинката пред киното, новия "Зинк", стария "Зинк" :)

Ето ти малко снимки от Троян, малко снимки на нашите места... без нас.

Аз ще ти кажа какво си спомням ако ти ми кажеш какво си спомняш ти :)


Градинката пред киното

"Офиса":)


Кафе сладкарница "Искра" :)


Чешмата пред пощата


Бившето кино, бившия "Спайдър", бившия "Джой", настоящ клуб "Шоко"

To be continued...

Cluster Part 1 Понеделник

Понеделник

Какво те води насам? Рядко пристигат нови хора...

Искам да направя откритие...

Така ли... обаче, нали знаеш...

Търсиш ли велики идеи, необходимо е да си донякъде подготвен да понесеш леките неудобства...

Прас! Ябълката върху главата, усещане за натъртено и мокро след като се изплющиш в пълна с почти вряла вода вана, ей такива разни неща...

:)))))Тук ли живееш?

Влез. Сядай. Искаш ли кафе?... За какво говорехме? А, да:)

За нещастие, физиката е, както биха се изразили англичните “not my thing”.

Философията ми е прекалено изтрещяла, за да роди нещо ултрагениално – виж за дървен филосов ставам.

Литературните гении и великите художници ги признават след смъртта им – no thank you!

Като се замисля в нищо не ме бива до толкова, че да направя каквото и да е велико откритие...

Ами тогава...

Хубавото е, че в МЕН май само Клото иска да направи велико откритие. На другите не им дреме. Клео е лентяй с мания за електроджаз и сини сливи. Клара е нимфоманка с фобия от синия цвят и странно увлечение към рогат добитък. Клаус е абсолютно нормален, но пък при него се появяват редица проблеми заради дългата коса и прекалено привлекателния МИ бюст. Не се смей!! Клодет… уффф – с Коледт не можем да се разберем – просто сме РАДИКАЛНО различни. Не мога да си представя как е възможно някой да си мечтае за кариера на модел във видео чат и интересите му да се изчерпват заедно със страниците на новия брой на Cosmopolitan. Да, има доста от тях в тая стая... заради нея. Изперква тотално ако някой дори ги пипне с пръст.

А другите неща?

Книгите са мои – всичките. Откакто съм тук не чета много, някакси все не ми остава време. Но им се кефя, а и Клото постоянно чете. Много ги пазим от Клара и Клодет. Те мразят “зубрачите” – така казват на всички, които четат много. Клара е особено жестока и на няколко пъти сме събирали книгите от алеята долу – не иска хората, които води вечер, за да я чукат, да я мислят за сухарка.

Картините са на Клаус – нищо особено не са, но прекалено го обичаме, за да ги махнем. Увлича се по импресионистите, но според мен е с твърде модернистично виждане за света, за да може да се получи успешна комбинация. Но пък от друга страна, той нарисува по една за всеки от нас. В смисъл – някакси всяка подхожда на някоя от нас. Китарата също е негова. Той го дава малко sensitive, не се показва много много. Пък и не го виня. В повечето случаи при опитите му да говори с хората, изумените и често отвратени погледи го сдухват. Но това е друга тема.

А там горе?

Ако погледнеш на рафта най-горе, ще видиш плейъра на Клео. Тя не дава никой да го пипа, най-малкото пък Клодет, която отгоре на всичко слуша чалга. Качила си е само някакви новаторски джаз групи, малко chill out, малко етно и тук там някое хаус парче. Успях да се добера веднъж до него и да разгледам. Слуша също трип хоп и разни размазани дъб парчета... Клео е леко чалната. Ако я питаш «как си», ще ти отговори нещо от рода на “Lamb. Softly” или “ Everything but the girl. Walking wounded”, или пък “Hardknox. Attitude!” вместо по нормалния начин. Трудно ми е да я разбирам, защото е сбъркана, никога не знаеш как ще реагира на нещо, което й кажеш и, честно казано, мисли много повече за себе си, отколкото за всички нас. А и тия сини сливи. Не е честно да се тъпче с тах при положение, че знае, че Клара драйфа до побъркване от всичко синьо, камо ли сложено в устата й. Клео е ексцентрична, май това беше думата.

Клара също не е от най-нормалните. Понякога прави безумни неща. Поставяла се е в положение на тотално социално самоубийство. Хващали са я да маструбира къде ли не. Умирам от страм. Последния път се възбудила до полуда от някаква двойка в парка, влязла в първия срещнат магазин за бельо уж да мери сутиени и продавачката я заварила легнала на пода с широкоразтворени крака, захапала единия сутиен и с почти изхвръкнали от орбитите очи. Очите ми са хубави, но не мисля, че зачервени и толкова изпъкнали са чак толкова привлекателни. От тогава почти не съм излизала. Не че не ми дават. Неудобно ми е. Тя се измъква от време на време, но аз нищо не мога да направя. Под единия крак на леглото крие ключове от всички врати. Идея нямам как го е постигнала. Според мен е спала с някой отдолу, а може и да продължава да го прави. Не я обвинявам, защото знам, че е болестно състояние, но не ме кефи начина, по който това се отразява на мен понякога. Хич не ме кефят похотливите погледи на някои хора в сградата. А и Клото се ужасява от тях.

С дрехите имаме най-голям проблем. Не са много, но Клото, Клара и Клодет не могат да се разберат по въпроса. На Клео май не и дреме. Тя е нематериален човек, като се изключи безценния плейър. Аз съм по-скоро склонна да се доверя на вкуса на Клаус. Май много говоря, а? :)

:)

Та, за Клаус - перфектно чувство за баланс и хармония на цветовете, съчетано с усет към модерното. Нищо крещящо. Обаче в тая хармония с гръм и трясък обикновено връхлита Клодет, разбивайки на пух и прах едва покълналите стръгчета естетика с някоя впита лъскава рокля и цици, изхвъкнали толкова нависоко от подплънчестия сутиен, че имаш чувството, че ще те праснат в челото. Трудно се диша така, от мен да го знаеш... и в буквалния и в преносния смисъл...

А как тогава...

Е... В омразните моменти след като изпия гнусния сироп, един такъв... подобен на мазна, топла смес от кръв и сладко от шипки, дори и тя ми липсва...

Това странно ли ти се струва, защо се мръщиш... Ти пиеш ли нещо такова? Е, на мен ми го дават. Веднъж седмично.

Тогава всичко става много бааааавно, другите се изпокриват заради смрадта и болките в главата – никой от тях не би могъл да ги изтрае... И само от време на време чувам глас като от развален грамофон да говори около мен: «Хайде Стаси, време е за вечеря; гледа ли тази вечер «Всички мои деца»; Стаси, погледни си леглото, пак си си повърнала закуската!»...

Не знам коя е Стаси, на която гласът говори, освен нас петимата в стаята не живее никой друг.

Но тя май върши доста от нещата по моя начин. Понякога и съчувствам, че гласът я мисли за толкова плоска, че да гледа глупави сапунки като "Всички мои деца". На такива сълзливи терапии се подлага само Клодет:))

Ти не ми каза...

О..., ама че съм вятърничева:) Виж това си е лично моя черта - бъбрива съм, а рядко казвам съществените неща.

Кели. Името ми е Кели Клъстър.

Кажи сега, каква работа имаш тук?

......................

08 2005

Cluster

Не съм ти разказвала, но преди време (2 години всъщност) с Милко започнахме да пишем разказ заедно. Всъщност не разказ, а нещо... в писмена форма. Решихме да го разделим на глави, като аз пиша една и той една. От много време исках да направя това - да пиша с някой друг по способа на Джани Родари, който използвахме в училище някога (едно изречение ти, едно изречение някой друг). Само че тук поради голямата дистанция (той е в Търново, аз тук), решихме да е на глави. Много ми е знаела тогава главата какво е Cluster.

Само че попаднах на ей това описание в Wikipedia:
A cluster is a small group or bunch of something
и много ми хареса (a bunch of something :).

И понеже трябваше аз да напиша първата глава, ме изби в особена посока - към моята собствена шизофрения :) Добре де, не шизофрения - шизофренийка:)

Нищо не стана с този проект. Написах първата глава, но той май не беше приел проекта на сериозно.

Обаче от тогава често си мисля за пристъпите, за моментите, в които съм осъзнавала че действам като различни хора и за това колко удобно е това понякога. Можеш да се оправдаеш пред себе си за всяко нещо, което направиш. На себе си обясняваш просто, че не си бил ти. Бил е онзи другият в теб. Без угризения, без да те човърка.

Миналата седмица изпитах копнеж по нещо, което нямам. И въпреки че нямаше никакви последствия, няколко дни вече не мога да се съвзема от чувство за нещо нередно, което се е случило. Нещо нередно, което съм направила.

А такова нещо няма. Не си позволих дори в мислите си да преживея всичко, което не мога наистина.

Но е факт - вината е тук. По-силна от всякога. И си мисля, дали се чувствам виновна заради онзи копнеж или защото не посегнах "да си взема каквото искам", както винаги съм правила.

Искам да те запозная с Кели. Тя е героинята на първата глава на Cluster.

Може да познаеш някой, докато четеш за нея :)

И да ми кажеш дали според теб си струва да продължа да си играя с нея... :)

The gypsy girl... ме вкара в съвременна приказка

Помниш ли онази гръцка песен, на която подивявахме след като се върна от Гърция първия път?

Е, тази не е точно тя (онази още я търся), но е гръцка, нежна и много говореща.
Аз лично си представих палати и харем от принцеси... А ти.... сигурно след Вегас си представяш палати и харем от принцове-стриптизьори :)




E?

Измервам времето, откакто те няма, в есени

Три месеца откакто Иса замина - първа есен.
Една година и три месеца откакто Иса замина - втора есен.
Две години и три месеца откакто Иса замина - трета есен.
Три години и три месеца откакто Иса замина...

Есен след есен.

Връщам се към една от нашите есени:

Минус една есен откакто Иса замина - есента на 2003-а.
В края на октомври се върнахме от Англия.
И на нова година, най-есенната Нова година, защото нямаше сняг, бяхме с теб и Сърфа, трите на плажа в Бургас.

Незабравимо 1:

- Иса крещи "Вижте! Има пълнолуние!!!" по посока на улична лампа, която едва се вижда в мъглата.

Незабравимо 2:

- Точно в 24 00 корабна сирена ни изкарва ума, прозвучала оглушително на метър от нас,сякаш ако се пресегнеш в мъглата можеш да пипнеш голямата лодка. А мъглата се реже с нож и едва се виждаме една друга.

Незабравимо 3:

- Свещите в пясъка и ние - три малки вещици, подскачащи около тях.
.............................................................................................

Ис, тук пак е есен.

Улиците са листясали. Като вървиш вечер пеша, във въздуха се носи натрапчивият аромат на падащи жълти листа. На някои места, дори в София, има килими. А Троян е целия в червено, зелено, кафяво и жълто. Прекрасно е.
Установих, че на 25 вече ми е съвсем трудно да не се бухна, когато видя пред себе си куп листа, висок около метър. По-трудно ми е отколкото на 15...

Есента за нас означаваше край на лятото, помниш ли?
Край на летните флиртове
Край на слънчевите дни в Априлци
Край на броденето из горите
Край на късите гащи и дългите нощи...
Тя никога за нас не е била начало.

Искам тази есен да бъде за мен и теб начало.

Харесвам гледката, която виждаш всяка сутрин през прозореца си. Но там никога няма да има такава есен.

Искам от тук нататък да започна обратно броене.

Една есен, откакто Иса се върна...
Две есени, откакто Иса се върна...

Есен след есен.

Lamb - Softly

Отдавна исках да те поздравя с това парче, винаги си мисля за теб, когато го слушам :)
От няколко дни ми се е образувала познатата топка между гърлото и корема. И стои там, свита, като безмълвно предупреждение... Интуицията ми никога не е била супер силна... сега обаче раменете ми са стегнати напрегнато. Нещо ще се случи. Чакам да видя какво.

Enjoy...

Lamb - Softly

Неделя сутрин, руски романси и прес съобщения - неочаквано добра комбинация

Днес е неделя.
Снощи легнах много късно. Сутринта станах много рано. Нещо не ми дава да спя и фактът, че съм в офиса в неделя в 9 и половина, слушам руска музика и пиша прес съобщения за платформа, която да помага на директорите връзки с клиенти на публичните компании не ми помага да разбера какво точно.

Комбинацията е като манджа с грозде, но странно ме успокоява. Успокоява някаква вътрешна моя тревожност, че всеки момент нещо (идея нямам какво) може да се смарангяса. На мястото на тази тревожност в момента ме наляга една тиха, нежна, дълбока меланхолия.

Музиката е виновна за това. От половин час слушам само две песни на Любе. Руската музика я свързвам с няколко основни неща. Първо, с дядо, който свиреше на мандолина стари руски песни, второ с мама, която в противоречие със себе си понякога като чуе хубава руска песен запява със затворени очи. Но най-вече... най-вече с Гаджото.

Има една песен, която той обожаваше. Песента е на Булат Окуджава от филма "Бялото слънце на пустинята". Чуй я...



Тази песен вече почти не мога да я слушам без да се разрева. Предпочитам да не си го причинявам. Днес слушам Любе - една точно определена песен, която също моментално ме кара да си представям усмихнатото му лице - "Позови меня тихо по имени" (най-вероятно го пиша с грешки, но така звучи).

Ще ти разкажа случката. Беше предпоследния път, когато го видях. В къщата на Ксения в Драгалевци. Ксе разправяше как се бил побъркал да пуска сълзливите песни на Любе (на които тя въобще не се кефела). Той беше спокоен и усмихнат, играеше си с новото малко коте на Ксения, разглеждаше сайтове за високи планини в интернет и си тананикаше песни на руски. Както винаги, когато бях около него, нещо ме щипна по гърба да се окопитя и да не зяпам. Спомням си, че ми изглеждаше опитомен. Спокоен и може би дори щастлив. Един Бог знае какво му е било в главата. Иси, ти знаеш много малко от моята история за него. А толкова искам да мога да ти разкажа всичко. За началото и скалите, за обичта, за ненависта, за страха, за срама, за всички емоции, които Гаджото е предизвиквал у мен. И най-вече за болката от това, че вече го няма. Сега слушам точно тази песен на Любе. Ето, чуй я и ти...



Хубава е, нали:)
Знаеш ли, ако за нещо съжалявам... по отношение на него, то е, че никога не събрах смелост да му кажа всичко за това какво е той за мен. А имах възможност. Не един път. Веднъж дори започнах.
Уви, аз не можех да говоря с него за това, което усещах. Не можех да му кажа нито когато го обичах, нито когато го мразех. От първия път, когато го видях, до последно, си глътвах езика пред него като първокласничка. Никой друг не е успявал да направи това с мен - ти знаеш колко съм цапната в устата.

Той ми остави чувство за нещо недовършено.

В последствие всичко му казах. В сънищата си, на Враца и в Троян до кръста със снимката му. Дано само от някъде ме е чул.

Този пост стана май много депресиращ... това е заради меланхолията :) Иначе съм добре, наистина. Може би просто е дошъл момента за тия излияния, а?
На тази тема съм говорила с много малко хора, трудно ми е. Като пиша, при това на теб, ми е много по-лесно. Макар да знам, че много неща не разбираш, че не казвам всичко.

Нищо. Ето, че трябва да тръгвам.

Днес е неделя. Прес съобщенията са изпратени, кафето е изпито, вече е обяд, а Любе пеят "Знаю, сбудется наше свидание... Я вернусь, я сдержу обещание..."

Целувки.
Аз

Наистина ли гледам лошо???

Още един списък с кандидат кметове и шизофренията ми ще избие и пак ще стана грозна.
Луда съм да... и днес ми е по-трудно да го скрия от всякога, а ти дори не знаеш за какво говоря...
Има дни, в които се моля всичко да зависи от мен - всяко последно нещо да свърша сама, за да съм сигурна, че всичко ще бъде наред. Тогава никакво съмнение нямам - ще се справя повече от добре.
Има дни, в които всичко зависи от мен, но нищо не мога да направя. И всичко е много на ръба...

Как да се науча да контролирам гнева си - цел номер едно докато стана на 26.

Имам проблем да отказвам на хората. Ако ми предложат нещо интересно въобще не се замислям дали е по силите ми да се справя с него.
И заради това днес ми се изсипа кофа акита върху току що измитата кратуна.

Как да се науча да отказвам - цел номер две докато стана на 26.

А хората казват, че гледам лошо! Представяш ли си? Сега разбирам какво е имал предвид баща ми през годините, когато е съскал насреща ми "Хич не ме гледай с тоя поглед!"

Нали не гледам лошо наистина? Какво значи да гледам лошо? Теб съм те гледала всякак, гледала ли съм те някога лошо? Ей така ли гледам когато гледам лошо?

Много ми е терсене, че някой мисли, че гледам лошо. Все едно да кажеш за някой, че има лоши очи. Това е супер гадно. А моите очи са хубави, не е хубаво да гледам лошо с тях.

Как да се науча да не гледам лошо - цел номер три преди да стана на 26.

Та да обобщя несвързаното говорене до от началото до тук - имам страшно напрегнати последни два дни. Главата ми ще се пръсне. А тази седмица започна невероятно. Само да излязат снимки и ще ти покажа точно как:)

Е нищо. Както ти каза и преди... Има и такива дни. А твоята седмица как беше?

Петя и Иса THEN &NOW 1983 - 2007

Обещах ти следващия път когато видиш този пост да се смееш много, нали :) Е, enjoy любимо мое чудовище!

Иса 1883 - на Априлци при баба :)

1985 година - Петя е вече мацка с модерен телефон :)

Иса 1986 - "Толкова се харесвам с къса коса... Като стана в осми клас пак ще се подстрижа като момченце!

1987 - Защо тъгува Петя Р?

1987 (долу) - ОТГОВОР: Зашото рокличката й вече е къса :)

1989 - Иса ще е първолак - Пред Блок 3, бх Г:)

1996 - Петя и Иса на път към Мусала (Да, добре, Иса се качи първа :)

1996 - х. Трещеник и Иса в полет :)

1997 - Иса и Петя на гарата в Троян с първите си гаджета :) Хахахахаха

1997 - Лято на Априлци - Иса, Петя и Ичо в атака!

Коледа 1997 - Рожден ден на Сиси - Петя е Снежанка, Иса се готви за зимен сън :)

2001 - Петя в кухнята на Иса (Бях забравила, че Ози беше при нас в тоя период :)

Коледа 2000 - Рожден ден на Сиси - Петя, Иса и Тинш стърчат :)

2001 - Иса в униформата новобранеца Ичони :)

2001 - Петя в Несебър

23 септември 2003 - Петя и Иса в Stratfort-upon-Avon, UK

2006 - Петя на терасата на Иван Вазов 20 :)

2007 - Иса в Ocean Shitty :)

Тамм... Преди сто лета... :)

Намерих ги като се пренасях. И много ги гледах и се смях. Накрая избрах най-паметните и сега ти ги подарявам по случай края на август - края на поредното лято.

:)

Малката нула

• Имаше една Нулакръгла като О.
• Тя не бе сторила
• никому зло,
• но тъй като нямаше стойност, горката,
• щом я съглеждаха, пищяха числата:
• - Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! -
• да не би да ги видят със нея.
• Но ето, тя срещна числото Едно,
• което не бе с много стойност и то
• и също се чувстваше жалко,
• понеже бе много малко...
• 
  
• И каза му нулата: - Я с мене ела! -
• И купиха двамата една стара кола
• и смело поеха - пам-пам-пам по шосето...
• И ето:
• Четворката, Двойката, Тройката
• веднага изменят си стойката.
• Пет усмихнат ги гони,
• Шест им прави поклони.
• Какво бе се там случило?
• 
  
• Десет бе се получилооооо.
• (Нали колата бе малка,
• само с една седалка,
• от Единица наред със Нула
• десетица се бе надула).
• И стана тъй, че оттогава
• за Нулата потръгна слава,
• всички цифри я канеха,
• подир нея се кланяха
• и я хвалеха гласно
• и я слагаха вдясно
• 
  
• (защото тайно беше ги страх
• да не мръдне случайно наляво от тях)
• и изобщо извадиха те заключение,
• че и малките нули имат свое значение:)))

Загубанчо ... или какво изгубих в последните месеци

В последните месеци съм станала толкова заблеяна, че в сравнение с мен твоите най-лоши състояния могат да се броят за слаба форма на сутрешна разсеяност-преди-кафето. Губя. Губя всякакви неща- и не само мои. И сега ще приложа списък.
_
Загубих си плейъра - когато поствах това тъкмо го бях намерила, след което се оказа, че е развален и още тъжа по него. Смятам го за загубен, защото 3 месеца го нямаше, след което го открих под леглото в квартирата. Сега не работи. Трагедия.
_
Загубих си слънчевите очила. Поседния ден в Олимпус, Турция, тръгнах да си събирам камъчета по плажааааа.... Супер. Намерих си едно много яко място с готини камъчета и си сложих дупарата на плажа да ми е по-удобно. Цайсите - до мен. Чаво мина покрай мен, аз хукнах след него, а очилата си останаха на плажа. Докато се сетя и се върна да си ги намеря, някой вече се беше обзавел.
_
Загубих си банския - любимият бански, черният, с който си ме видяла на снимките с Веси. Около 40 мин след като си затрих очилата, си забравих и банския на плажа. Влязох за последно в морето, излязох, изсуших се, преоблякох се и си тръгнах. Банският си останал там някъде. Бях БЯСНА. Очилата и банския в един ден. Еваларката.
_
Забравих слънчевите очила на Чаво в едно такси. Еми какво повече да кажа за това. Ужас. Непрекъснато си забравям телефоните вкъщи - връщам се да ги взема, после ги забравям в офиса. Имаше даже един невероятен случай, в който си загубих ключовете за вкъщи, прибрах се в квартирата, а Деница не беше вкъщи, батерията на телефонът ми беше паднала, а не можех да се сетя къде съм си оставила ключовете. Каша. Както и да е. Най-вероятно забравям какво още съм забравила или загубила в последните месеци, ако се сетя за още нещо, ще пиша. В допълнение искам само да кажа, че сестра ми си загуби телефона, докато ми беше на гости в София и че нямам търпение да разбера кой от родителите ми е виновен за това, че съм такава невероятна блейка.

Както вече казах, твоята разсеяност е бледо подобие на патакламите, които ми се случват напоследък.

Джани Родари е написал даже стихотворение за мен, виж:

• Горкият Загубанчо
• дотолкова загубен е,
• че просто губи всичко,
• което е за губене!
• Загуби апетита си,
• а после и пътеката,
• когато за лекарство
• го пратиха в аптеката,
• загуби и гласа си
• от песни със китарата,
• загуби и реда си
• пред касата на гарата,
• загуби на Спорт-тото,
• загуби от лотария,
• загуби бас на мача
• Италия-България.
• Такъв е - губи всичко
• с едничко изключение:
• не си загубва само
• доброто настроение:)))

Старицата и морето :)

Уикенда бяхме на къщата на един колега на "Каваците", малко след Созопол.

_

Беше прекрасно място - виждаш. Това е залив в залива, отсреща е плажът на къмпинг "Смокиня", а отдолу е най-синята синя вода.

Сутрин рано слънцето изгрява от изток и водата долу заблестява, а отсреща една голяма и една малка дървени рибарски лодки се клатушкат срамежливо между моторниците, спряни между тях. Едната от рибарските лодки - малката - е точно като тази, която си представям в разказа на Хемингуей "Старецът и морето".

Няколко неща, за които не ти разказах...

Много време мина от последния пост и то най-вече защото около разговорите покрай рождения ти ден ми стана ясно, че този блог го правя най-вече за себе си. Не бях сърдита, никак даже, но малко ми угасна ентусиазма да блогвам нонстоп. Както и да е...
Та докъде бях стигнала:)

През Юни ходихме в Турция на алпиниада.

Бяхме много от дихателите, Малкия от Варна, Краси, както и няколко здрави момчета от "Вертикален свят". Пътуването ни разби, но пък останалите неща си струваха на 100%. Минахме през Чанаккале, Анталия и Олимпос. Последното място беше съвършено. Два дни не ми стигнаха да се насладя на скалите, само на 100 метра от морето, в което пък на мястото, където бяхме, се вливаше и една много сладководна река. Навътре в морето един мини скален масив предоставяше супер условия за катерене над дълбока вода, та няколко шашнати турци и други туристи се пулеха два дни на някаква мокра келешка, обута в странни патъци (скалите пускаха кръв, толкова остри бяха - имам си оправдание за еспадрилите), която си джиткаше нагоре по отвеса вместо да стигне до върха на 10-ина метровия масив по най-полегатото. Отгоре гледката беше мноооого сладка. Не може да се сравни с тази от Централна стена на Враца, но все пак морето и масивите отсреща с остатъци от древни крепости, вкопани в тях, носеха по нещо на пейзажа. Щеше да ти хареса. И естествено щеше да мрънтиш заради каменния плаж, щеше да ти липсва горещия мек пясък на България, както липсваше и на мен. Щеше да се кефиш да се мяташ от 10 метровата скала направо в хиперсоленото море, от което очите смъдят.

Нарисува ли си картинката? Ако не си, тук има малко снимки.

Анатоли си беше в БГ и в един обикновен летен ден изрева към хората от старата тайфа да подгоним баирите. Мейлът му включваше стари герои от нашето славно минало:) Ник, Боби, Сиса, Пешо (от 10а), Петко Г (тук само ще се усмихна ехидно), Коко Фичев и т.н... Пешо не можел да дойде, защото щял да бъде кръстник на детето на Петко - ха! Уан мор даун, помислих си и въпреки многото години от тогава ме хвана яд на Страхил, задето ти беше наговорил всички онези простотии за мен и П.

В крайна сметка бойната дружинка включваше Ник, Боби, Сиса, мен, Анатоли, две негови колежки, сестра ми, Цецо (братът на Мариетка) и приятелката му, Владко (от 10а) ииии май това бяхме.

Целта - х. Плевен и Ботев за около ден и половина.

И го направихе. Тръгнахме в събота сутринта, качихме се до хижата и след не до там обилен обяд се затътрихме по пистата нагоре към полегатия връх:) Няма нужда да ти казвам колко се изкефих, че виждам всички тия хора. Няма нужда да ти казвам, че много говорихме за теб. Няма нужда да ти казвам, че ми липсваше там. Припомних си и няколко неща:

- Онзи път, когато се качихме на х.Плевен с Таня и Елена, когато Младен ме завлече, а ти ми беше ядосана (имаме супер яки снимки от там, трябва да ги сканирам и да ти ги пусна). Почти нищо не си спомням от тогава, освен че бяхме завлякли одеало навън и се бяхме увили четирите и Младен в него (дали му е било зле, а). Спомням си и дългия път обратно - пеша до Зла река. Няма нужда да ми казваш, знам, че не помниш нищо:))

- Първият път, когато се качихме на Тъжа. Онова особено лято, в което и двете... да. И как лежахме на довара под хижата и говорихме за това:) Аз за Жоро, ти за баскетболиста от Плевен, а от голямата стая отгоре бандата от Мядна подвикваше, свирукаше и показваше неприлични жестове с ръце.

- Втория път, когато се качихме на Тъжа и препускането надолу. Помниш ли? Как не искаха да ни пуснат още по тъмно да слизаме през гората, а аз просто трябваше да сляза, защото трябваше да хвана автобуса в 8 за Троян. И как търчахме, мускулната треска, пристигането в 8.02, стопът с пича от Пловдив... Хаха...

След три години заедно, с Дени се разделяме:)

Няма да живеем вече заедно. А аз... за първи път в живота си ще живея с мъж. Wish me luck. Обикновено осъзнаването на нещо толкова обвързващо би ме изправила на ръба на невротична истерия, на каквато само аз съм способна. Изненадващо, не е така. Толкова съм спокойна, че се плаша от себе си. Знаеш, нищо такова не може да остане без последствие. Учудващо нямам нужда да го обсъдя с 1001 приятелки, да огледам всички възможни изходи от това си решение, да дълбая докато ударя на камък. Възможно ли е да знам какво искам?
И още по-невероятното - възможно ли е да имам каквото искам???
Знаеш ли, че и по този въпрос не ми се разсъждава:)))

Довечера отиваме на море. Сутринта изпаднах в лека депресия. Подобна на тази, в която изпадахме едно време, след като за първи път слагахме бански след зимата. ВЪЛНООБРАЗНА СЪМ! В средата на лятото! Направих огромно усилие да си поема няколко пъти дълбоко дъх. И да си повтарям истерично "Това не е най-важното, това не е най-важното, това не е най-шибаното важно!!!" Естествено че беше най-важното. Но нали все пак трябваше да си припомня как да дишам:)

Стана ли вече брутално дълго? Май да.

А според теб кое е най-важното?

Официална. Не е за вярване, нали?

Не се смей.
Това съм аз
официална.
Много съм хубава, нали?
Хихи.
Казах да не се смееш!
Това отдолу са някои от колегите ми.
Събитието е в една хипер гъзарска резиденция в София - Лозенец и е по случай класацията на "Капитал" Топ 100 за стоте най-големи български компании.
Министри, едър бизнес и една малка Петя със стискащи обувки и нахапани от комари крака.
Ох!

Честит рожден ден, мое пораснало, омазващо се чудовище!

Днес ставаш на 25.
А виж какви ги вършиш:)))
Същите като когато бяхме на 13 и си падаше по лошото момче ... Владо май се казваше.
Оня, заради който щеше да се пребиеш прескачайки оградата на баба му, за да се навреш при него в старата къща в Априлци.
ХАХАХАХА
Не е истина, сега се сетих за това. Сетих се и как се прибра оная вечер от дискотека и се промъкна през прозореца на стаята, изправи се на прозореца в цял ръст и в стремежа си да не шумиш, за да не събудиш баба си, се изпльоска с всичка сила върху дъските и за малко да събориш къщата....
Помниш ли колко се хилихме после?

Хихи... Колко ЯКО.

Честит рожден ден.

Време е да пораснеш. Да си повярваш. Да искаш повече за себе си. Да искаш повече от себе си.

Днес тук беше прекрасен ден. Температура около 35 градуса, в офиса много се смяхме, шотландски съдии отвориха за преразглеждане делото Локърби, а една майка роди бебе, което преди това 6 години е било замразено като ембрион в течен азот. Той се казва Стефан и е роден на твоята дата - днес. Но всъщност е изкуствено заченат преди 6 години.
Виж какви неща се случват.... Невероятни:)

Честит рожден ден!
Прегръщам те.

When you are down...

Не знам какво става, но ми изкара акъла с тоя смс миналия ден.

Искам само да ти кажа, че каквото и да е, няма страшно - ще мине.

Дори да е трудно в началото.

Нали?

И няма да въздишаш. Да не съм чула да въздишаш...

Гушкам те.

A hell of a day...

09 Юни. Е баси скапания ден. По ред на номерата ми се случиха толкова много глупости, че накрая като се прибрах още не ми се вярваше. По принцип не съм суеверна знаеш, но в дни като вчерашния просто е по-лесно да въприемеш, че някой друг ти е виновен. През нощта Дени сумтеше, събудих се в ужасно настроение, излязох, за да ида на солариум, солариумът се прецака докато бях в него. После влязох в един чеийндж да си обменя еврата, оказа се, че курс купува е с 40 ст по-нисък от нормалното - това разбира се не го пишеше отвън и аз не го видях преди да се подпиша на разписката. FUCK! После отидох на фризьор, да си оправя настроението. Мацката ме направи супер! В момента, в който излязох от салона, затрещя дъжд. Докато стигнах вкъщи вече бях същинска мокра кокошка. И ми идеше да се гръмна!

Но днес сутринта си намерих player-a, който бях затрила някъде.
И ако трябва да вярвам в предзнаменования - ще повярвам в това.

Ти как мислиш?

Прас ченгето изотзад.... :)))

Миналата седмица бях в Троян и се видях с твойто брат - вездесъщия Ичони. Беше забавно, гледахме комедия от преди 10 години и си говорихме за педофилските му наклонности и моята персонална версия на "Остаряваме бавно"...
Топличко беше. И си говорихме за теб, за дървената ти кратунка, за това колко те обичаме.
Чудя се колко си се променила и в каква посока...
Влез в това кю най-накрая, а?

Открийте детето в себе си! Честит 1 Юни:)

Имаше една такава реклама, помниш ли?
Е, за деня на детето детето в мен поздравява детето в теб с "Детство мое":)

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.