Въли

Дълго време се чудех дали и как да ти го кажа.
Знам го от две седмици, когато Петя се обади разплакана.
Въли е починал преди година в Южна Африка.
Петя знае от баща му.

Аз не знам какво да кажа. И какво да мисля. Замислих се как не съм чувала Дърк от 11 октомври 2003-а. Как мейлите му изведнъж спряха, а преди няколко месеца пощата му върна писмо, че адресът вече не съществува.

Замислих се за Джон и сутринта, в която го видях да се облича за работа, усмихнах му се и му казах "Добро утро", а следобед Матрас ме посрещна с посивяло лице пред кабината.
"Здрасти Матрас, какво става?"
"Не знеш ли? Джон е мъртъв."
"Стига, Матрас, не се бъзикай за такива неща!"
"Сериозен съм. Джон е мъртъв. Обесил се е..."

Какво става с тези момчета, Ис... Въли се е отровил с газ. Джон се обеси. Къде са Дърк, Яко, Рус, Тоби и другите не знам...

Те превърнаха шест месеца от живота ми в истински филм - с купоните, тревата, смеха, секса, God's Kitchen, историите и уроците по африканс. Твоят и на Петя също.

Двама от тях вече ги няма. И аз не съм убедена, че искам да знам как са другите.

Предпочитам да вярвам, че Дърк е още там пред първата кабина в лагера, държи чаша бира, слуша Iris и под въздействие на джойнта не спира да повтаря: "That's life, baby. You won't be here tomorrow, but you'll always be my babe, cause my tears wet your pillow and your shoulder last night."

Не искам да знам къде е. Или какво прави. Или дали още си спомня нашето лято.
Искам само да знам, че го има.