
Не знам какво става, но ми изкара акъла с тоя смс миналия ден.
Искам само да ти кажа, че каквото и да е, няма страшно - ще мине.
Дори да е трудно в началото.
Нали?
И няма да въздишаш. Да не съм чула да въздишаш...
Гушкам те.
Моята Иса вече 3 години е далече. Замина за Америка. Не плача за нея, но ми липсва. А знам, че на нея също и липсват много неща. И понякога има страшно много неща, които искам да й разкажа и да й покажа. Затова реших да го правя тук.
No comments:
Post a Comment