Cluster

Не съм ти разказвала, но преди време (2 години всъщност) с Милко започнахме да пишем разказ заедно. Всъщност не разказ, а нещо... в писмена форма. Решихме да го разделим на глави, като аз пиша една и той една. От много време исках да направя това - да пиша с някой друг по способа на Джани Родари, който използвахме в училище някога (едно изречение ти, едно изречение някой друг). Само че тук поради голямата дистанция (той е в Търново, аз тук), решихме да е на глави. Много ми е знаела тогава главата какво е Cluster.

Само че попаднах на ей това описание в Wikipedia:
A cluster is a small group or bunch of something
и много ми хареса (a bunch of something :).

И понеже трябваше аз да напиша първата глава, ме изби в особена посока - към моята собствена шизофрения :) Добре де, не шизофрения - шизофренийка:)

Нищо не стана с този проект. Написах първата глава, но той май не беше приел проекта на сериозно.

Обаче от тогава често си мисля за пристъпите, за моментите, в които съм осъзнавала че действам като различни хора и за това колко удобно е това понякога. Можеш да се оправдаеш пред себе си за всяко нещо, което направиш. На себе си обясняваш просто, че не си бил ти. Бил е онзи другият в теб. Без угризения, без да те човърка.

Миналата седмица изпитах копнеж по нещо, което нямам. И въпреки че нямаше никакви последствия, няколко дни вече не мога да се съвзема от чувство за нещо нередно, което се е случило. Нещо нередно, което съм направила.

А такова нещо няма. Не си позволих дори в мислите си да преживея всичко, което не мога наистина.

Но е факт - вината е тук. По-силна от всякога. И си мисля, дали се чувствам виновна заради онзи копнеж или защото не посегнах "да си взема каквото искам", както винаги съм правила.

Искам да те запозная с Кели. Тя е героинята на първата глава на Cluster.

Може да познаеш някой, докато четеш за нея :)

И да ми кажеш дали според теб си струва да продължа да си играя с нея... :)