Понеделник
Какво те води насам? Рядко пристигат нови хора...
Искам да направя откритие...
Така ли... обаче, нали знаеш...
Търсиш ли велики идеи, необходимо е да си донякъде подготвен да понесеш леките неудобства...
Прас! Ябълката върху главата, усещане за натъртено и мокро след като се изплющиш в пълна с почти вряла вода вана, ей такива разни неща...
:)))))Тук ли живееш?
Влез. Сядай. Искаш ли кафе?... За какво говорехме? А, да:)
За нещастие, физиката е, както биха се изразили англичните “not my thing”.
Философията ми е прекалено изтрещяла, за да роди нещо ултрагениално – виж за дървен филосов ставам.
Литературните гении и великите художници ги признават след смъртта им – no thank you!
Като се замисля в нищо не ме бива до толкова, че да направя каквото и да е велико откритие...
Ами тогава...
Хубавото е, че в МЕН май само Клото иска да направи велико откритие. На другите не им дреме. Клео е лентяй с мания за електроджаз и сини сливи. Клара е нимфоманка с фобия от синия цвят и странно увлечение към рогат добитък. Клаус е абсолютно нормален, но пък при него се появяват редица проблеми заради дългата коса и прекалено привлекателния МИ бюст. Не се смей!! Клодет… уффф – с Коледт не можем да се разберем – просто сме РАДИКАЛНО различни. Не мога да си представя как е възможно някой да си мечтае за кариера на модел във видео чат и интересите му да се изчерпват заедно със страниците на новия брой на Cosmopolitan. Да, има доста от тях в тая стая... заради нея. Изперква тотално ако някой дори ги пипне с пръст.
А другите неща?
Книгите са мои – всичките. Откакто съм тук не чета много, някакси все не ми остава време. Но им се кефя, а и Клото постоянно чете. Много ги пазим от Клара и Клодет. Те мразят “зубрачите” – така казват на всички, които четат много. Клара е особено жестока и на няколко пъти сме събирали книгите от алеята долу – не иска хората, които води вечер, за да я чукат, да я мислят за сухарка.
Картините са на Клаус – нищо особено не са, но прекалено го обичаме, за да ги махнем. Увлича се по импресионистите, но според мен е с твърде модернистично виждане за света, за да може да се получи успешна комбинация. Но пък от друга страна, той нарисува по една за всеки от нас. В смисъл – някакси всяка подхожда на някоя от нас. Китарата също е негова. Той го дава малко sensitive, не се показва много много. Пък и не го виня. В повечето случаи при опитите му да говори с хората, изумените и често отвратени погледи го сдухват. Но това е друга тема.
А там горе?
Ако погледнеш на рафта най-горе, ще видиш плейъра на Клео. Тя не дава никой да го пипа, най-малкото пък Клодет, която отгоре на всичко слуша чалга. Качила си е само някакви новаторски джаз групи, малко chill out, малко етно и тук там някое хаус парче. Успях да се добера веднъж до него и да разгледам. Слуша също трип хоп и разни размазани дъб парчета... Клео е леко чалната. Ако я питаш «как си», ще ти отговори нещо от рода на “Lamb. Softly” или “ Everything but the girl. Walking wounded”, или пък “Hardknox. Attitude!” вместо по нормалния начин. Трудно ми е да я разбирам, защото е сбъркана, никога не знаеш как ще реагира на нещо, което й кажеш и, честно казано, мисли много повече за себе си, отколкото за всички нас. А и тия сини сливи. Не е честно да се тъпче с тах при положение, че знае, че Клара драйфа до побъркване от всичко синьо, камо ли сложено в устата й. Клео е ексцентрична, май това беше думата.
Клара също не е от най-нормалните. Понякога прави безумни неща. Поставяла се е в положение на тотално социално самоубийство. Хващали са я да маструбира къде ли не. Умирам от страм. Последния път се възбудила до полуда от някаква двойка в парка, влязла в първия срещнат магазин за бельо уж да мери сутиени и продавачката я заварила легнала на пода с широкоразтворени крака, захапала единия сутиен и с почти изхвръкнали от орбитите очи. Очите ми са хубави, но не мисля, че зачервени и толкова изпъкнали са чак толкова привлекателни. От тогава почти не съм излизала. Не че не ми дават. Неудобно ми е. Тя се измъква от време на време, но аз нищо не мога да направя. Под единия крак на леглото крие ключове от всички врати. Идея нямам как го е постигнала. Според мен е спала с някой отдолу, а може и да продължава да го прави. Не я обвинявам, защото знам, че е болестно състояние, но не ме кефи начина, по който това се отразява на мен понякога. Хич не ме кефят похотливите погледи на някои хора в сградата. А и Клото се ужасява от тях.
С дрехите имаме най-голям проблем. Не са много, но Клото, Клара и Клодет не могат да се разберат по въпроса. На Клео май не и дреме. Тя е нематериален човек, като се изключи безценния плейър. Аз съм по-скоро склонна да се доверя на вкуса на Клаус. Май много говоря, а? :)
:)Та, за Клаус - перфектно чувство за баланс и хармония на цветовете, съчетано с усет към модерното. Нищо крещящо. Обаче в тая хармония с гръм и трясък обикновено връхлита Клодет, разбивайки на пух и прах едва покълналите стръгчета естетика с някоя впита лъскава рокля и цици, изхвъкнали толкова нависоко от подплънчестия сутиен, че имаш чувството, че ще те праснат в челото. Трудно се диша така, от мен да го знаеш... и в буквалния и в преносния смисъл...
А как тогава...
Е... В омразните моменти след като изпия гнусния сироп, един такъв... подобен на мазна, топла смес от кръв и сладко от шипки, дори и тя ми липсва...
Това странно ли ти се струва, защо се мръщиш... Ти пиеш ли нещо такова? Е, на мен ми го дават. Веднъж седмично.
Тогава всичко става много бааааавно, другите се изпокриват заради смрадта и болките в главата – никой от тях не би могъл да ги изтрае... И само от време на време чувам глас като от развален грамофон да говори около мен: «Хайде Стаси, време е за вечеря; гледа ли тази вечер «Всички мои деца»; Стаси, погледни си леглото, пак си си повърнала закуската!»...
Не знам коя е Стаси, на която гласът говори, освен нас петимата в стаята не живее никой друг.
Но тя май върши доста от нещата по моя начин. Понякога и съчувствам, че гласът я мисли за толкова плоска, че да гледа глупави сапунки като "Всички мои деца". На такива сълзливи терапии се подлага само Клодет:))
Ти не ми каза...
О..., ама че съм вятърничева:) Виж това си е лично моя черта - бъбрива съм, а рядко казвам съществените неща.
Кели. Името ми е Кели Клъстър.
Кажи сега, каква работа имаш тук?
......................
08 2005
No comments:
Post a Comment