Въли

Дълго време се чудех дали и как да ти го кажа.
Знам го от две седмици, когато Петя се обади разплакана.
Въли е починал преди година в Южна Африка.
Петя знае от баща му.

Аз не знам какво да кажа. И какво да мисля. Замислих се как не съм чувала Дърк от 11 октомври 2003-а. Как мейлите му изведнъж спряха, а преди няколко месеца пощата му върна писмо, че адресът вече не съществува.

Замислих се за Джон и сутринта, в която го видях да се облича за работа, усмихнах му се и му казах "Добро утро", а следобед Матрас ме посрещна с посивяло лице пред кабината.
"Здрасти Матрас, какво става?"
"Не знеш ли? Джон е мъртъв."
"Стига, Матрас, не се бъзикай за такива неща!"
"Сериозен съм. Джон е мъртъв. Обесил се е..."

Какво става с тези момчета, Ис... Въли се е отровил с газ. Джон се обеси. Къде са Дърк, Яко, Рус, Тоби и другите не знам...

Те превърнаха шест месеца от живота ми в истински филм - с купоните, тревата, смеха, секса, God's Kitchen, историите и уроците по африканс. Твоят и на Петя също.

Двама от тях вече ги няма. И аз не съм убедена, че искам да знам как са другите.

Предпочитам да вярвам, че Дърк е още там пред първата кабина в лагера, държи чаша бира, слуша Iris и под въздействие на джойнта не спира да повтаря: "That's life, baby. You won't be here tomorrow, but you'll always be my babe, cause my tears wet your pillow and your shoulder last night."

Не искам да знам къде е. Или какво прави. Или дали още си спомня нашето лято.
Искам само да знам, че го има.

Ледени цветя...

Виждала ли си замръзнала гора? Аз видях миналата седмица. Връщахме се с нашите от Разлог (един от братовчедите ми се ожени:) и минахме през Беклемето. И виж какво видяхме там:


Замръзнали треви и цветя, ледена коприва... Беше много красиво.

Местата

В Троян съм си за една седмица и правя много снимки:)
Преди няколко години, май две, една Коледа седнах да ти пиша писмо. Може да се опитам да го изровя и да ти го изпратя дори, трябва да е тук някъде из кутиите.
Бях тъжна, сигурно заради мрачното време и защото и двете с Веси ви нямаше. Бях си в Троян пак за няколко дни и вечер се разхождах по нашите места - игрищата в училище, цетъра в "Офиса" пред "Искра"-та, герана пред вашия блок, в градинката пред киното, новия "Зинк", стария "Зинк" :)

Ето ти малко снимки от Троян, малко снимки на нашите места... без нас.

Аз ще ти кажа какво си спомням ако ти ми кажеш какво си спомняш ти :)


Градинката пред киното

"Офиса":)


Кафе сладкарница "Искра" :)


Чешмата пред пощата


Бившето кино, бившия "Спайдър", бившия "Джой", настоящ клуб "Шоко"

To be continued...

Cluster Part 1 Понеделник

Понеделник

Какво те води насам? Рядко пристигат нови хора...

Искам да направя откритие...

Така ли... обаче, нали знаеш...

Търсиш ли велики идеи, необходимо е да си донякъде подготвен да понесеш леките неудобства...

Прас! Ябълката върху главата, усещане за натъртено и мокро след като се изплющиш в пълна с почти вряла вода вана, ей такива разни неща...

:)))))Тук ли живееш?

Влез. Сядай. Искаш ли кафе?... За какво говорехме? А, да:)

За нещастие, физиката е, както биха се изразили англичните “not my thing”.

Философията ми е прекалено изтрещяла, за да роди нещо ултрагениално – виж за дървен филосов ставам.

Литературните гении и великите художници ги признават след смъртта им – no thank you!

Като се замисля в нищо не ме бива до толкова, че да направя каквото и да е велико откритие...

Ами тогава...

Хубавото е, че в МЕН май само Клото иска да направи велико откритие. На другите не им дреме. Клео е лентяй с мания за електроджаз и сини сливи. Клара е нимфоманка с фобия от синия цвят и странно увлечение към рогат добитък. Клаус е абсолютно нормален, но пък при него се появяват редица проблеми заради дългата коса и прекалено привлекателния МИ бюст. Не се смей!! Клодет… уффф – с Коледт не можем да се разберем – просто сме РАДИКАЛНО различни. Не мога да си представя как е възможно някой да си мечтае за кариера на модел във видео чат и интересите му да се изчерпват заедно със страниците на новия брой на Cosmopolitan. Да, има доста от тях в тая стая... заради нея. Изперква тотално ако някой дори ги пипне с пръст.

А другите неща?

Книгите са мои – всичките. Откакто съм тук не чета много, някакси все не ми остава време. Но им се кефя, а и Клото постоянно чете. Много ги пазим от Клара и Клодет. Те мразят “зубрачите” – така казват на всички, които четат много. Клара е особено жестока и на няколко пъти сме събирали книгите от алеята долу – не иска хората, които води вечер, за да я чукат, да я мислят за сухарка.

Картините са на Клаус – нищо особено не са, но прекалено го обичаме, за да ги махнем. Увлича се по импресионистите, но според мен е с твърде модернистично виждане за света, за да може да се получи успешна комбинация. Но пък от друга страна, той нарисува по една за всеки от нас. В смисъл – някакси всяка подхожда на някоя от нас. Китарата също е негова. Той го дава малко sensitive, не се показва много много. Пък и не го виня. В повечето случаи при опитите му да говори с хората, изумените и често отвратени погледи го сдухват. Но това е друга тема.

А там горе?

Ако погледнеш на рафта най-горе, ще видиш плейъра на Клео. Тя не дава никой да го пипа, най-малкото пък Клодет, която отгоре на всичко слуша чалга. Качила си е само някакви новаторски джаз групи, малко chill out, малко етно и тук там някое хаус парче. Успях да се добера веднъж до него и да разгледам. Слуша също трип хоп и разни размазани дъб парчета... Клео е леко чалната. Ако я питаш «как си», ще ти отговори нещо от рода на “Lamb. Softly” или “ Everything but the girl. Walking wounded”, или пък “Hardknox. Attitude!” вместо по нормалния начин. Трудно ми е да я разбирам, защото е сбъркана, никога не знаеш как ще реагира на нещо, което й кажеш и, честно казано, мисли много повече за себе си, отколкото за всички нас. А и тия сини сливи. Не е честно да се тъпче с тах при положение, че знае, че Клара драйфа до побъркване от всичко синьо, камо ли сложено в устата й. Клео е ексцентрична, май това беше думата.

Клара също не е от най-нормалните. Понякога прави безумни неща. Поставяла се е в положение на тотално социално самоубийство. Хващали са я да маструбира къде ли не. Умирам от страм. Последния път се възбудила до полуда от някаква двойка в парка, влязла в първия срещнат магазин за бельо уж да мери сутиени и продавачката я заварила легнала на пода с широкоразтворени крака, захапала единия сутиен и с почти изхвръкнали от орбитите очи. Очите ми са хубави, но не мисля, че зачервени и толкова изпъкнали са чак толкова привлекателни. От тогава почти не съм излизала. Не че не ми дават. Неудобно ми е. Тя се измъква от време на време, но аз нищо не мога да направя. Под единия крак на леглото крие ключове от всички врати. Идея нямам как го е постигнала. Според мен е спала с някой отдолу, а може и да продължава да го прави. Не я обвинявам, защото знам, че е болестно състояние, но не ме кефи начина, по който това се отразява на мен понякога. Хич не ме кефят похотливите погледи на някои хора в сградата. А и Клото се ужасява от тях.

С дрехите имаме най-голям проблем. Не са много, но Клото, Клара и Клодет не могат да се разберат по въпроса. На Клео май не и дреме. Тя е нематериален човек, като се изключи безценния плейър. Аз съм по-скоро склонна да се доверя на вкуса на Клаус. Май много говоря, а? :)

:)

Та, за Клаус - перфектно чувство за баланс и хармония на цветовете, съчетано с усет към модерното. Нищо крещящо. Обаче в тая хармония с гръм и трясък обикновено връхлита Клодет, разбивайки на пух и прах едва покълналите стръгчета естетика с някоя впита лъскава рокля и цици, изхвъкнали толкова нависоко от подплънчестия сутиен, че имаш чувството, че ще те праснат в челото. Трудно се диша така, от мен да го знаеш... и в буквалния и в преносния смисъл...

А как тогава...

Е... В омразните моменти след като изпия гнусния сироп, един такъв... подобен на мазна, топла смес от кръв и сладко от шипки, дори и тя ми липсва...

Това странно ли ти се струва, защо се мръщиш... Ти пиеш ли нещо такова? Е, на мен ми го дават. Веднъж седмично.

Тогава всичко става много бааааавно, другите се изпокриват заради смрадта и болките в главата – никой от тях не би могъл да ги изтрае... И само от време на време чувам глас като от развален грамофон да говори около мен: «Хайде Стаси, време е за вечеря; гледа ли тази вечер «Всички мои деца»; Стаси, погледни си леглото, пак си си повърнала закуската!»...

Не знам коя е Стаси, на която гласът говори, освен нас петимата в стаята не живее никой друг.

Но тя май върши доста от нещата по моя начин. Понякога и съчувствам, че гласът я мисли за толкова плоска, че да гледа глупави сапунки като "Всички мои деца". На такива сълзливи терапии се подлага само Клодет:))

Ти не ми каза...

О..., ама че съм вятърничева:) Виж това си е лично моя черта - бъбрива съм, а рядко казвам съществените неща.

Кели. Името ми е Кели Клъстър.

Кажи сега, каква работа имаш тук?

......................

08 2005

Cluster

Не съм ти разказвала, но преди време (2 години всъщност) с Милко започнахме да пишем разказ заедно. Всъщност не разказ, а нещо... в писмена форма. Решихме да го разделим на глави, като аз пиша една и той една. От много време исках да направя това - да пиша с някой друг по способа на Джани Родари, който използвахме в училище някога (едно изречение ти, едно изречение някой друг). Само че тук поради голямата дистанция (той е в Търново, аз тук), решихме да е на глави. Много ми е знаела тогава главата какво е Cluster.

Само че попаднах на ей това описание в Wikipedia:
A cluster is a small group or bunch of something
и много ми хареса (a bunch of something :).

И понеже трябваше аз да напиша първата глава, ме изби в особена посока - към моята собствена шизофрения :) Добре де, не шизофрения - шизофренийка:)

Нищо не стана с този проект. Написах първата глава, но той май не беше приел проекта на сериозно.

Обаче от тогава често си мисля за пристъпите, за моментите, в които съм осъзнавала че действам като различни хора и за това колко удобно е това понякога. Можеш да се оправдаеш пред себе си за всяко нещо, което направиш. На себе си обясняваш просто, че не си бил ти. Бил е онзи другият в теб. Без угризения, без да те човърка.

Миналата седмица изпитах копнеж по нещо, което нямам. И въпреки че нямаше никакви последствия, няколко дни вече не мога да се съвзема от чувство за нещо нередно, което се е случило. Нещо нередно, което съм направила.

А такова нещо няма. Не си позволих дори в мислите си да преживея всичко, което не мога наистина.

Но е факт - вината е тук. По-силна от всякога. И си мисля, дали се чувствам виновна заради онзи копнеж или защото не посегнах "да си взема каквото искам", както винаги съм правила.

Искам да те запозная с Кели. Тя е героинята на първата глава на Cluster.

Може да познаеш някой, докато четеш за нея :)

И да ми кажеш дали според теб си струва да продължа да си играя с нея... :)

The gypsy girl... ме вкара в съвременна приказка

Помниш ли онази гръцка песен, на която подивявахме след като се върна от Гърция първия път?

Е, тази не е точно тя (онази още я търся), но е гръцка, нежна и много говореща.
Аз лично си представих палати и харем от принцеси... А ти.... сигурно след Вегас си представяш палати и харем от принцове-стриптизьори :)




E?

Измервам времето, откакто те няма, в есени

Три месеца откакто Иса замина - първа есен.
Една година и три месеца откакто Иса замина - втора есен.
Две години и три месеца откакто Иса замина - трета есен.
Три години и три месеца откакто Иса замина...

Есен след есен.

Връщам се към една от нашите есени:

Минус една есен откакто Иса замина - есента на 2003-а.
В края на октомври се върнахме от Англия.
И на нова година, най-есенната Нова година, защото нямаше сняг, бяхме с теб и Сърфа, трите на плажа в Бургас.

Незабравимо 1:

- Иса крещи "Вижте! Има пълнолуние!!!" по посока на улична лампа, която едва се вижда в мъглата.

Незабравимо 2:

- Точно в 24 00 корабна сирена ни изкарва ума, прозвучала оглушително на метър от нас,сякаш ако се пресегнеш в мъглата можеш да пипнеш голямата лодка. А мъглата се реже с нож и едва се виждаме една друга.

Незабравимо 3:

- Свещите в пясъка и ние - три малки вещици, подскачащи около тях.
.............................................................................................

Ис, тук пак е есен.

Улиците са листясали. Като вървиш вечер пеша, във въздуха се носи натрапчивият аромат на падащи жълти листа. На някои места, дори в София, има килими. А Троян е целия в червено, зелено, кафяво и жълто. Прекрасно е.
Установих, че на 25 вече ми е съвсем трудно да не се бухна, когато видя пред себе си куп листа, висок около метър. По-трудно ми е отколкото на 15...

Есента за нас означаваше край на лятото, помниш ли?
Край на летните флиртове
Край на слънчевите дни в Априлци
Край на броденето из горите
Край на късите гащи и дългите нощи...
Тя никога за нас не е била начало.

Искам тази есен да бъде за мен и теб начало.

Харесвам гледката, която виждаш всяка сутрин през прозореца си. Но там никога няма да има такава есен.

Искам от тук нататък да започна обратно броене.

Една есен, откакто Иса се върна...
Две есени, откакто Иса се върна...

Есен след есен.

Lamb - Softly

Отдавна исках да те поздравя с това парче, винаги си мисля за теб, когато го слушам :)
От няколко дни ми се е образувала познатата топка между гърлото и корема. И стои там, свита, като безмълвно предупреждение... Интуицията ми никога не е била супер силна... сега обаче раменете ми са стегнати напрегнато. Нещо ще се случи. Чакам да видя какво.

Enjoy...

Lamb - Softly