Failed...

Е, пак се издъних.

Една година... почти.
Познато ти звучи, нали?

Ама че парадокс сме Ис, а?

Ти искаш да те обичат както обичат мен...

Аз искам да мога да обичам както обичаш ти.

Да, знам, ще мине. И болката ще изтече през пръстите, без дори да усетя. Ще я замени нещо прекрасно, ново, непознато...

А после какво?