Загубанчо ... или какво изгубих в последните месеци

В последните месеци съм станала толкова заблеяна, че в сравнение с мен твоите най-лоши състояния могат да се броят за слаба форма на сутрешна разсеяност-преди-кафето. Губя. Губя всякакви неща- и не само мои. И сега ще приложа списък.
_
Загубих си плейъра - когато поствах това тъкмо го бях намерила, след което се оказа, че е развален и още тъжа по него. Смятам го за загубен, защото 3 месеца го нямаше, след което го открих под леглото в квартирата. Сега не работи. Трагедия.
_
Загубих си слънчевите очила. Поседния ден в Олимпус, Турция, тръгнах да си събирам камъчета по плажааааа.... Супер. Намерих си едно много яко място с готини камъчета и си сложих дупарата на плажа да ми е по-удобно. Цайсите - до мен. Чаво мина покрай мен, аз хукнах след него, а очилата си останаха на плажа. Докато се сетя и се върна да си ги намеря, някой вече се беше обзавел.
_
Загубих си банския - любимият бански, черният, с който си ме видяла на снимките с Веси. Около 40 мин след като си затрих очилата, си забравих и банския на плажа. Влязох за последно в морето, излязох, изсуших се, преоблякох се и си тръгнах. Банският си останал там някъде. Бях БЯСНА. Очилата и банския в един ден. Еваларката.
_
Забравих слънчевите очила на Чаво в едно такси. Еми какво повече да кажа за това. Ужас. Непрекъснато си забравям телефоните вкъщи - връщам се да ги взема, после ги забравям в офиса. Имаше даже един невероятен случай, в който си загубих ключовете за вкъщи, прибрах се в квартирата, а Деница не беше вкъщи, батерията на телефонът ми беше паднала, а не можех да се сетя къде съм си оставила ключовете. Каша. Както и да е. Най-вероятно забравям какво още съм забравила или загубила в последните месеци, ако се сетя за още нещо, ще пиша. В допълнение искам само да кажа, че сестра ми си загуби телефона, докато ми беше на гости в София и че нямам търпение да разбера кой от родителите ми е виновен за това, че съм такава невероятна блейка.

Както вече казах, твоята разсеяност е бледо подобие на патакламите, които ми се случват напоследък.

Джани Родари е написал даже стихотворение за мен, виж:

• Горкият Загубанчо
• дотолкова загубен е,
• че просто губи всичко,
• което е за губене!
• Загуби апетита си,
• а после и пътеката,
• когато за лекарство
• го пратиха в аптеката,
• загуби и гласа си
• от песни със китарата,
• загуби и реда си
• пред касата на гарата,
• загуби на Спорт-тото,
• загуби от лотария,
• загуби бас на мача
• Италия-България.
• Такъв е - губи всичко
• с едничко изключение:
• не си загубва само
• доброто настроение:)))