Измервам времето, откакто те няма, в есени

Три месеца откакто Иса замина - първа есен.
Една година и три месеца откакто Иса замина - втора есен.
Две години и три месеца откакто Иса замина - трета есен.
Три години и три месеца откакто Иса замина...

Есен след есен.

Връщам се към една от нашите есени:

Минус една есен откакто Иса замина - есента на 2003-а.
В края на октомври се върнахме от Англия.
И на нова година, най-есенната Нова година, защото нямаше сняг, бяхме с теб и Сърфа, трите на плажа в Бургас.

Незабравимо 1:

- Иса крещи "Вижте! Има пълнолуние!!!" по посока на улична лампа, която едва се вижда в мъглата.

Незабравимо 2:

- Точно в 24 00 корабна сирена ни изкарва ума, прозвучала оглушително на метър от нас,сякаш ако се пресегнеш в мъглата можеш да пипнеш голямата лодка. А мъглата се реже с нож и едва се виждаме една друга.

Незабравимо 3:

- Свещите в пясъка и ние - три малки вещици, подскачащи около тях.
.............................................................................................

Ис, тук пак е есен.

Улиците са листясали. Като вървиш вечер пеша, във въздуха се носи натрапчивият аромат на падащи жълти листа. На някои места, дори в София, има килими. А Троян е целия в червено, зелено, кафяво и жълто. Прекрасно е.
Установих, че на 25 вече ми е съвсем трудно да не се бухна, когато видя пред себе си куп листа, висок около метър. По-трудно ми е отколкото на 15...

Есента за нас означаваше край на лятото, помниш ли?
Край на летните флиртове
Край на слънчевите дни в Априлци
Край на броденето из горите
Край на късите гащи и дългите нощи...
Тя никога за нас не е била начало.

Искам тази есен да бъде за мен и теб начало.

Харесвам гледката, която виждаш всяка сутрин през прозореца си. Но там никога няма да има такава есен.

Искам от тук нататък да започна обратно броене.

Една есен, откакто Иса се върна...
Две есени, откакто Иса се върна...

Есен след есен.