Е, пак се издъних.
Една година... почти.
Познато ти звучи, нали?
Ама че парадокс сме Ис, а?
Ти искаш да те обичат както обичат мен...
Аз искам да мога да обичам както обичаш ти.
Да, знам, ще мине. И болката ще изтече през пръстите, без дори да усетя. Ще я замени нещо прекрасно, ново, непознато...
А после какво?
skip to main |
skip to sidebar
Моята Иса вече 3 години е далече. Замина за Америка. Не плача за нея, но ми липсва. А знам, че на нея също и липсват много неща. И понякога има страшно много неща, които искам да й разкажа и да й покажа. Затова реших да го правя тук.
About Me
- Dara
- Аз съм Дара. Или Петя. Понякога и двете. А тя е Иса - най-добрата ми приятелка. Когато Иса замина, вярвах, че ще се върне. Но Иса се влюби и остана. Влюби се в Нандо, не в Америка. Но това е достатъчно. Бяхме малки и диви, мечтаехме за усещания, които не познавахме. Пиша за Иса и на Иса, защото я обичам и защото искам да не губи връзка с нещата, които ме удивляват в нашата прекрасна България. И с нещата, които ме дразнят.
Последните...
Labels:
- cluster (2)
- music idle (2)
- далече... (2)
- другите в мен :) (1)
- Изцепки (3)
- лирично отклонение (3)
- Ние (5)
- Снимки (2)
- Ти (2)
- чудеса (1)
3 comments:
Вярата, че няма да е поредната 1 година, завършила в болка и тъга..
Вярата..
Gostei muito desse post e seu blog é muito interessante, vou passar por aqui sempre =) Depois dá uma passada lá no meu site, que é sobre o CresceNet, espero que goste. O endereço dele é http://www.provedorcrescenet.com . Um abraço.
Остана там в ъгълчето, просто да събира прах и спомени..
:)
И коментари на испански, които може би някой ден някъде някой ще преведе - макар че и прочитайки го сега, смисълът му се улавя от думите :)
Идеята беше красива, и носеше своите плодове. Спомени, идеи, споделяния за редките любопитни погледи..
Дори и да остане в този вид отпреди 2 месеца, тя пак ще има смисъл - заради това, което е донесла и което носи и сега във връщанията назад..
Иса е там някъде.. Може би е по-щастлива, отколкото беше. Може би животът й е тръгнал по една нова красива пътека, продължение на предишната. При липсата на представа е по-добре да насочим мислите си към вяра за едно слънчево развитие, което винаги има място :)
Може би ще се върне тук някой ден, може би ще прекрачи дори и с нозете си вратите на дома и улиците на Троян.. Кой знае..
Но ти създаде нещо безценно за нея. За нея и за себе си. Тя остава тук с теб, в онези стари снимки и случки в съзнанието ти.. В историите, в миговете заедно, в откриването на живота ръка за ръка..
:)
Защо пиша това ли?
Може би просто защото ми се е приписало сега ;) И защото усетих като нещо изключително този блог още при първата си среща с него преди време.. и защото това усещане не се е променило и досега.
Дали ще спреш дотук или ще намериш смисъл за още - всичко е в теб.. и може би в Иса, чието напомняне за себе си в един момент би съживило изворът в душата ти..
:)
Твори!
По този или друг начин. Но продължи!
Post a Comment